Разказ
Автор: axakovec
Лолис, който представляваше умерено зелен жител на планетата Тилдо 32, влезе в наблюдателата зала на космическия кораб.
Капитанът се беше настанил в креслото си и наблюдаваше компютърния екран.
Лолис се приближи до Девно и го заговори.
- Знаеш ли, в интернет видях, че някой, носещ твоето име се е регистрирал за андорските състезания и е заложил 600000 кредита. И по някакво съвпадение, да определено съвпадение, този някой е ригистриран като живещ на този кораб. Точно като теб.
- Съвпаденията изграждат вселената- отговори капитанът.
- Заложил си парите за издръжката на кораба ни, нали? – попита зеления чистач на тоалетни?
Кодекс Н3
Всеки космически кораб трябва да придежава радио за връзка с щаба, чистач на тоалетни и коминочистач( въпреки, че няма космически кораби с комини. Но трядицията повелява). Всеки кораб, които не отговаря на условията да се смята за дезертюр и мухлю.
- Ами само част от тях- започна да се оправдава копитанът. Какво са някакви ти там 600000.
- Според изчисленията ми това са 98% от парите за поддръжката на кораба ни.- отговори Лолис.
- Затова трябва да спечелим състезанието- отвърна Капитан Девно с спокойно лице.
***
История на андорските състезания( за начинаещи)
Андорските състезания са състезания и са андорски.
Измислени са, не е известно от кого и не е известно по каква причина, но същественото е, че са измислени(Щеше да е интерестно да съществуват без да са измислени, но за жалост случаят не е такъв).
Андорските състезания се провеждат от 1234 по Девейските стандарти, като единствената година в която не са били провеждани е по време на нападанието на кренвиршите( да, странно звучи).
Правила:
Участват по трима играчи в отбор, като те имат право да се въоражат с оръжия по техен избор, стига да се неудошевени.
Изпрявят се срещу противниците и се опитват да вкарат гумена топка в противниковата врата.
Позволяват се удари, душене, бъркане в очите и извън тях, сечене с оръжията, ритане, юмручен бой.
Забранява се:
Участието преди внимателно да сте си измили ръцете. Хигиената е важна.
***
-Aз- започна капитанът- ще съм капитан на отбора.
- Каква изненада- обади се роботът Чоко с странния си роботски глас.
- Предлагам да използваме секири като оръжие- каза Лолис.
- Да, добре, че се сетих- отговори капитанът- Секири е добре. Не знам какво щехте да правите без мен.
- Може би нямаше да участваме в състезания, излагащи животите ни на риск, например- каза Чоко.
- Както и да е- капитанът продължи- След няколко минути кацаме на Орио, където ще се проведе състезанието тази година. Ще присъства и моят зъл враг Алио с глупавия си отбор- бягайте да се приготвите. Този път няма да загубим.
***
Досие:
Девно.
Капитан на космически кораб, рядко изпълняващ задълженията си.
Произход: Произхожда от планета, където всички се кланят на пуканките. Отрасъл в среда на кланящи се на пуканки фанатици.
Външен вид: грозен.
Извършени престъпления: Секс на обществено място. Секс на още по- обществено място. Незаконни залагания.
***
- Добре дошли на тозгодиното андорско състезание. Ако сте си дали парите, за да го гледате сте направили жестока грешка, но това вече няма значение.- Радиоводещия погледна към своя колега.- Паматен ден за вселенската история, а? Един ден ще се разказват историй за това.
- Така казаха и когато беше измислена лютеницата- отвърна му другия водещ.
- Ето ги и отборите:
На подиума излязоха няколко настървени катерици.
- Миналогодишните победители- Злите катерици.
Те извадиха резачки иззад гърбовете си, което само по себе си беше внушителна гледка, тъй като резачките надвишаваха размерите им неколкократно.
- Ето ги и стършелите от Уесконч.
Представянето продължи още няколко минути.
- И нека състезанията започнат.
***
- Как си?- попита Чоко Лолис.
- С нос- беше отговорът.
- Случвало ми се е да се чувствам така- роботът замълча за малко- С нос. Трябва да се подготвим за състезанието. Сигурен съм, че капитанът в момента точно това прави.
- Дали?
- Бъди сигурен- Роботът му подаде една от тренировачните секири.
***
В същото време капитан Девно тихо се промъкваше из женската съблекалня. Видя няколко момичета, доста голи при това, да се приближават към него. Ведната грабна една саксия и я сложи на главата си.
Девойките го подминаха, мислейки го за нещо, върху което има ваза.
Дами, време е да се позабавляваме.
***
След три дни турнири половината отбори отпаднаха.
Демоните на Уест Бриг бяха дисквалифицирани, поради недостатъчно добра хигиена, а Тролите се отказаха, тъй като се оказа, че са забравили фурните по домовете си включени(да, всичките им играчи).
Както казват хората(и на само те)- Вселената е изградена от случайности.
Ако големия взрив не се беше случил вселената нямаше да я има.
Ако пък се беше оказал толкова силен, за да я разруши, непосредствено след като я е създал нямаше да я има също.
Ако черните дупки се сблъскаха и бяха образували една по- голяма, по- черна и по- дупка, всичко щеше да изчезне. Но това не се случи.
Ако не беше измислена машината на времето с която някакъв служител в пицария се върнал назад във времето да спре кренвирший, вселената може би щеше да я има, но щеше да е доста кофти място(Хейт Кренвирши). Ако не бяха дали рекламата на тази машина на времето, момчето нямаше да я види и съдбата ни щеше да е в ръцете на създания, които се произвеждат от свинско месо. Малко бяха хората, които имаха вяра на неща, направени от свинско месо.
***
Капитан Девно нахлу в стаята в която Лолис се къпеше. Зеленото създание се разпищя.
- Хайде, наш ред е.- каза капитана, явно необепокоен от това, което е видял.- В ада ще имаш достатъчно време да се къпеш.
***
- Не съм сигурен, не се чувствам добре- сподели Лолис, докато крачеха по коридора към игрището за състезания.
- Като тежка емоционална депресия ли?- попита капитанът.
- Да. Нещо такова.
- И затова не трябва да участваме? Не бъди егоист.- капитан Девно извади дъвка от джоба си и я лапна.
***
В коридора срещнаха Алио( злият враг на капитана) и отбора му.
Алио спря, погледна Девно и се провикна:
- Изгубен домашен любимец.
- Затваряй си грозната уста, кретен такъв. Когато заприличаш на нещо, което може да се гледа без да допринеса за инфаркт или пристъп на лудост, тогава ще говорим. А така като те гледам това няма да е скоро. Даже хич- Капитан Девно се изплю и продължи по коридора. Съодборниците му го последваха.
***
-Драги зрители, по някаква случайност се оказа, че участниците във всички останали отбори са забравили фурните си включени и те напуснаха състезанието за да се погрижат за това. Остават два отбора: Отборите на капитаните Девно и Алио. Състезанието между тях ще се състой утре. Тук е и моментът да съобщя, че добрата хигиена е задължителна.
***
Сидията вдигна ръка и....
- О, не почакайте! Има нещо върху ръката на капитанът на червения отбор- Алио- каза коментаторът.
- Това... ъм дъвка. Те ще бъдат дисквалифицирани заради лоша хигиенена. Следващия път като се явявате, най- добре махнете всички дъвки от себе си.
Лолис погледна към капитана.
- Защо тази дъвка толкова много прилича на тази, която ти изплю, кагато се срещнахме с Алио и отботът му? Какво съвпадение, а?
- Съвпаденията изграждат вселената- Девно се ухили- Отивам да си обера печалбата. Ще си поръчам от най- скъпите пици, които могат да се купят по случай победата.
Публиката врещеше, но вече беше все едно. На кой му пукаше за разните жители на вселената? Те щяха да дойдат(в случея беше бяха дошли) и да си отидат. Но парите... те остават завинаги.
събота, 10 май 2008 г.
Кренвиршите и Завладяването на света(продължение)
Разказ (Втора част)
Автор: axakovec
Травис седна за поредната игра с екипажа си, състоящ се от двама души. Единия беше Джонквил, който беше хумонаид и точно в момента общуваше с една от пъпките си. Чистачът на тоалетни- вторият служител, Еритор си играеше с сопола си. След осем години това щеше да се превърне в национален спорт на планетата му, но той не го знаеше.
Изведнъж корабът, който беше програмиран да мисли и да мечтае се обади:
- Някакви кораби са блокирали пътя, сър.
Тъй като корабът имаше интелект, той изпитваше и чувства. По някаква ирония на съдбата, го беше страх от високото. А не е лесно да пътуваш в космоса, при положение, че те е страх да се отделиш от земята.
Освен това космическия кораб, който наричаха „Винсън 67”, си мечтаеше да е домат. Затова той полагаше неимоверни усилия. Не веднъж беше молил членовете на екипажа да му помогнат да заприлича на домат повече.
Капитан Травис се приближи до екрана и включи говорителния апарат:
- Моля да отдръпнете флотата си- каза той на корабите, които бяха затворили пътя.
- Говори посланника на армията на Кренвиршй- се чу от звукопредавателя- Тази зона е под наш контрол. Както и цялата вселена- Чу се зловещ смях, завършил с нещо като задавяне.
***
По телевизора се нижеше репортаж със създателите на филмовата поредица Роки.
Намерихме създателите на Роки- говвореше репортерът- и когато ги попитахме как им е хрумнала идеята, те ни замериха с камък. При, което стигнахме до извода, че идеята им е хрумнала от камък.
Рико смени канала на телевизора, като същевременно налапа един кренвирш.
Кренвирший Четвърти блокира пътищата и взе за заложници много кораби. Нищо не може да го спре. Той е най- жестокият кренвирш, който някога е живял. Което не е голямо постижение, понеже той е първия кренвирш, който е живял. Но въпреки това е наистина жесток.
Трябваше да направи нещо, за да спре отрочето си. Никога не бе планувал да създаде кренвирш, който да се опита да завладее вселената. Майка му го бе учила, че подобни неща не са прилични и не отиват на един млад джентълмен.
Той отново смени канала.
И Конче Корпорейшън ви представя машина на времето за еднократна употреба. Тя ще внесе радост в живота ви. Ще можете отново да се върнете назад във времето и да изпитате блаженните моменти от живота си, колкото и да са извратени те. За връзка: обадете се на дадените телефони.
Една мисъл се оформи в главата на Рико. Което се случваше доста рядко, така че си заслужава да бъде отбелязано.
Епилог:
Рико се върна назад във времето до момента с кренвирша. Скъса го и така промени естествения ход на събитията. Никакъв кренвирш не оживя, което доведе до сриването на индустрията за „Дрехи за кренвирши”. Чудно защо я бяха създали, при положение, че тези местни изделия бяха доста неодушевени.
И вселената беше в безопастност.
... Известно време.
К.Р.А.Й
Автор: axakovec
Травис седна за поредната игра с екипажа си, състоящ се от двама души. Единия беше Джонквил, който беше хумонаид и точно в момента общуваше с една от пъпките си. Чистачът на тоалетни- вторият служител, Еритор си играеше с сопола си. След осем години това щеше да се превърне в национален спорт на планетата му, но той не го знаеше.
Изведнъж корабът, който беше програмиран да мисли и да мечтае се обади:
- Някакви кораби са блокирали пътя, сър.
Тъй като корабът имаше интелект, той изпитваше и чувства. По някаква ирония на съдбата, го беше страх от високото. А не е лесно да пътуваш в космоса, при положение, че те е страх да се отделиш от земята.
Освен това космическия кораб, който наричаха „Винсън 67”, си мечтаеше да е домат. Затова той полагаше неимоверни усилия. Не веднъж беше молил членовете на екипажа да му помогнат да заприлича на домат повече.
Капитан Травис се приближи до екрана и включи говорителния апарат:
- Моля да отдръпнете флотата си- каза той на корабите, които бяха затворили пътя.
- Говори посланника на армията на Кренвиршй- се чу от звукопредавателя- Тази зона е под наш контрол. Както и цялата вселена- Чу се зловещ смях, завършил с нещо като задавяне.
***
По телевизора се нижеше репортаж със създателите на филмовата поредица Роки.
Намерихме създателите на Роки- говвореше репортерът- и когато ги попитахме как им е хрумнала идеята, те ни замериха с камък. При, което стигнахме до извода, че идеята им е хрумнала от камък.
Рико смени канала на телевизора, като същевременно налапа един кренвирш.
Кренвирший Четвърти блокира пътищата и взе за заложници много кораби. Нищо не може да го спре. Той е най- жестокият кренвирш, който някога е живял. Което не е голямо постижение, понеже той е първия кренвирш, който е живял. Но въпреки това е наистина жесток.
Трябваше да направи нещо, за да спре отрочето си. Никога не бе планувал да създаде кренвирш, който да се опита да завладее вселената. Майка му го бе учила, че подобни неща не са прилични и не отиват на един млад джентълмен.
Той отново смени канала.
И Конче Корпорейшън ви представя машина на времето за еднократна употреба. Тя ще внесе радост в живота ви. Ще можете отново да се върнете назад във времето и да изпитате блаженните моменти от живота си, колкото и да са извратени те. За връзка: обадете се на дадените телефони.
Една мисъл се оформи в главата на Рико. Което се случваше доста рядко, така че си заслужава да бъде отбелязано.
Епилог:
Рико се върна назад във времето до момента с кренвирша. Скъса го и така промени естествения ход на събитията. Никакъв кренвирш не оживя, което доведе до сриването на индустрията за „Дрехи за кренвирши”. Чудно защо я бяха създали, при положение, че тези местни изделия бяха доста неодушевени.
И вселената беше в безопастност.
... Известно време.
К.Р.А.Й
вторник, 29 април 2008 г.
T.Р.И.Н.И
Разказ
Автори: Mahaloman и няк`ъв негов човек
T.Р.И.Н.И
Или:
Тъп Разказ за Индивиди с Ниска Интелигентност
Беше нощта на 13 март,2345 година. Триниборг лежеше на земята в малкия си апартамент в Киборг Сити и мислеше за последните думи на баща си Цецкоборг – ''Как можа да го направиш,момчето ми! Аз съм ти баща,Трини!'' Преди около година Триниборг по погрешка беше изключил баща си от контакта за да включи новата си игра ''Плейстейшън 3000''. Това се беше оказало фатално за стареца и Трини още не можеше да го забрави.
През 2345 година светът беше различен. Човешката раса отдавна беше изчезнала. Още през 2122 г. се състоя ''Бунтът на машините''. Всички електроуреди (хладилници,печки,перални,миксери и т.н.) започнаха въстание срещу господарите си. Хората нямаха шанс. Те бяха създали по-умни същества от себе си (през 2078 година в Япония беше създаден хладилник с коефициент на интелигентност 145, имаше три мозъка и освен да охлажда храна можеше да разказва вицове и едновременно с това да жонглира яйца) След бунта и изчезването на хората технологиите започнаха да се развиват много бързо и се появиха първите космически кораби със скоростта на светлината, протониеви бластери, машини за телепортация и разбира се обявеното за най-гениално изобретение на хилядолетието - ''Вода на прах'' (прах,който при разтваряне превръща водата във вода).
Триниборг беше един от свръхтехнологичните тостери. Като всички други той имаше две големи еластични ръце и крака, LCD дисплея в предната част му служеше като очи и за разлика от баща си беше на батерии. Той лежеше на земята и гледаше звездите, когато изведнъж в стаята влетяха злата прахосмукачка Електра и брат й коварният iPod Ц-200. Трини веднага извади в двете си ръце електронна вилица и триглава четка за зъби. Злодеите започнаха ожесточено да обстрелват нищо неподозиращия тостер със своите бластери, но тостерите са известни със своята атлетичност и Триниборг с лекота успя да избегне идващите км него протониевите лъчи и бързо изтръгна батерията на прахосмукачката с вилицата в ръката си. След като видя ужасяващата смърт на сестра си Ц-200 веднага извади джобното си ножче,натисна копчето за телепортиране и с последни сили извика с австрийски акцент "Ай'л би бак''. След като пак остана сам,в главата на изплашения тостер се въртяха много въпроси ''Кои бяха тези двамата?Защо искаха да ме убият,по дяволите? Колко беше 131 по 921?''Може би никога нямаше да узнае отговорите на тези въпроси.Той не се беше забърквал в неприятности освен един път,когато беше влезнал в затвора за убийство на куче,но беше оправдан,защото го беше направил при самозащита (всъщност,това беше доста често срещано престъпление,тъй като тостерите винаги миришеха на храна). Триниборг силно се съмняваше,че заради едно чихуахуа някой ще се опита да го убие и затова търсеше друга причина,но колкото и да се опитваше не можеше да се сети за никаква. След два-три часа играене на плейстейшъна Трини реши,че е най-добре да поспи малко и на сутринта да реши какво ще прави. Въпреки че по това време всички бяха машини,и те имаха нужда от почивка,за да не прегреят. Всички имаха по едно копче ''Standby'', което ги изключва временно и всички го правеха вечерта, което много приличаше на съня при хората и животните. Той нагласи таймера за събуждане на 11 и 30 като си мислеше ‘’Трябва да стана рано. Утре ме чака дълъг ден.’’
Триниборг се огледа наоколо. Виждаше навсякъде поляни и хълмове. След като се разсъни малко обърканият Трини започна да тича волно из полята и да пасе от разноцветната трева около него. Постепенно тревата изменяше формата си и изведнъж се превърна в огромно куче,което се опитваше да го изяде.Изненаданият тостер гледаше изумен как кучето изважда лигавник и бързо се втурна да бяга по големите хълмове,но накъдето и да отидеше кучето изскачаше пред него.Трини се спря и кучето изсъска:
-Ще си отмъстя!Време е за обяд!!
Изведнъж Триниборг се събуди от и видя,че това е било просто сън.
-Защо ли ми трябваше да си купувам чип за сънища! - промърмори ядосаният тостер.Погледна часовника и забеляза,че наистина е време за обяд.Трябваше му малко време да се разъни,защото за машините не е много полезно да се мокрят с вода.Трини седна на дивана и забеляза че точно пред него лежеше трупа на млада прахосмукачка с протониев бластер в ръка. Чак тогава осъзна какво се беше случило миналата нощ. Някой се беше опитал да го убие...
След дълго търсене в справочника Триниборг най-накрая разбра отговора на въпроса си. И той беше... 120651! Естествено как не се беше сетил веднага. Трябваше да се ъпгрейдне с калкулатор, а не с тази безполезна кафе машина. Та той дори не пиеше кафе! Изправи се като лениво се почеса по релтаните. Приближи се до кухненския плот и извади от чекмеджето две филийки марихуана. Пусна ги с отработено движение в двата отвора на главата му и цъкна на LCD дисплея си копчето с надпис "препичане". Определено имаше нужда от нещо да го разбуди след тази нощ.След пет минути дълги размисли на тема как по дяволите могат да се произеждат филии с марихуана забеляза, че те са прегяли. Трини вдиша техния дим, излизащ от главата му, като дъждовен облак. Освежавищият дим влезе във всеки микрочип, кабел и във всяка метална пластина от кибернетичното му тяло. Радостен той седна пред телевизора. По него течеше предаването "Пич, оправи ми пералнята". В момента тунинговаха една изключително радостна микровълнова печка. Ех, да му бяха сложили и на него един плазмен телевизор или една хеи-тек отварачка за бира с тонколони, които могат да те отнесат, като листо със звука си. Тъкмо щеше да си свърже плейстейшъна с телевизора, когато басов глас каза:
- Аре аз си тръгвам, щото стана два.
Триниборг обърна поглед от плейстейшъна, за да види как телевизора става и се изтупва.
- Дължиш ми 2 долароида - избоботи телевизорът.
-Кога минаха 12 часа?
-Така е като имаш телевизор под наем. 2 долароида - повтори нетърпеливо телевизора. - По-бързо, че трябва да отида при стария Боб уолкмена. Жива антика. Викам му да отиде да се продаде в антикварният магазин, той не ще.
Трини бръкна в джоба си и извади две малки киборгчета, които шаваха в ръката му. едното се опита да удари другото, а на свой ред то го напсува.
-Ето ти ги! Чао! До седемнайстък!
Телевизора излезе мудно през вратата, като изгледа учудено трупа на прахосмукачката, но не каза нищо.Триниборг въздъхна. Така беше като всичко що е механизирано е живо. Трябва да плащаш заплата, на най-простите уреди. Поне лаптопа му "Гигантософт" беше негов. Как му се искаше да е милиардер, като Гей Билтс. Седна пред лаптопа и реши да потърси нещо в интернет за прахосмукачката. Влезе в Google и написа: "Електра". На екрана се появиха много снимки и клипове всички, от които бяха за някаква си от човешката раса на име "Кармен Електра". След 658 страници запълнени от Кармен, Трини намери каквото търсеше ( тостерите бяха изключително търпеливи и можеха да търсят неща дни наред, но пък Трини имаше какво да гледа докато търсеше, ако разбирате какво имам в предвид). Беше снимка на прахосмукачка в гимназията, която много приличаше на тази лежаща на пода, като чувал с картофи. Триниборг се плесна, по това което минаваше за чело при тостерите. Стана и се затърси в купчината боклуци в ъгъла, служещ за импровизирана кофа за боклук. След малко измъкна малка флаш памет USB 7.53. Харддиска му не беше особенно голям и затова ползваше портативна памет за някои спомени. Бързо я плъгна. Информацията го заля като потоп. Рожденният ден на чичо Раждо, първото му късо съединение, денят в който мама и тате го сглобиха от резервни части на стара печка и хладилник и казаха, че са направили огромна грешка, като са го изкарали на този свят, защото такъв изрод е опасен за околните, и ето първият му секс. Тогава тя му се струваше единствената... за таковане. Тя наистина бе красива. Тя беше невероятен компютър. О, каква радост беше като накрая я убеди да загуби девственоста си с него. А, да ето я и тъпата досадница Електра, която го преследваше, като го убеждаваше да погледне, колко красиви са поставките й за чистене, докато той не я преби и не й открадна резервното захранване, а тя се закле да го убие и отиде да се оплаче на по-големият си брат. Колко отдавна беше това. Цели две седмици! А тя още се сърдеше! Е вече бе мъртва, а той осъзна, че нагазил до врата. На протониевата полицията нямаше да и хареса това. Трябваше да се отърве от трупа. Но първо приклекна до него и... ( тостерите нямат проблеми с некрофилията) взе безбатерното тяло на Електра, като прибра бластера й. Отиде до прозореца и пусна прахосмукачката от 63-тия етаж. Странни неща се случват, когато пчела застава между падаща прахосмукачка със стотина километра в час и камион движещ се с два пъти скороста на светлината. Поради невероятната скорост на камиона от цели два пъти скороста на светлината при сблъсък на теория (на Аинщайген) се отваря проход във времето, но това не бе ставало никога на практика, макар множеството опити това да се направи. Естествено никой не се беше сещал да сложи между двата блъскащи се обекта една малка пчела, която да мине през тръстерният двигател, да разполови импулсния поток на антиматерия в акумулатора и да причини впечатляваща експлозия. Поради скоростта на действието пространството се огъна, а на времето му беше разказана играта и...Експлозията от сблъсъка беше невероятен червен облак от газ и оглушителен рев, който счупи всички стъкла в радиус от една миля. LCD дисплея на Триниборг се пукна със зловещо дрънчене. След малко по средата на катастрофата се появи портал в пространствено-времевият континиуум, който засмука експлозията, като изкриви пространството. От портала бе изплют човек с черен костюм и очила с думите:
-Тъпа матрица, пак се бъгна! Трябва да кажа на Морфей да я поправи!
Учудени роботи го гледаха няколко секунди преди да осъзнаят, че виждат жив човек. Всички роботи бяха програмирани да убиват хората и затова всички се втурнаха да го бият, но с няколко невероятно бързи удара човека ги разглоби, след което вдигна ръка заканително и изкреща: "Аре елате ми малко повече". След което с кратко "скуиш" беше премазан от лек автомобил със скорост три пъти, колкото светлината. Отвори се нов портал, още по назад във времето, заради по-високата скорост на колата, и с рев от него изкочи праисторически динозавър рекс, който започна да сее опустошение из града. А някъде преди много дълго време няколко агента в черни костюми очила, гледаха някакъв портал и се чудеха къде, по дяволите отиде Нео, когато експлозията ги връхлетя и изпепели.Дали това се случи или Трини просто беше изпушил твърде много марихуанени хлебчета? Обърканият тостер реши да бяга на някъде, защото скоро щяха да разберат, че е убил една не особенно невинна прахосмукачка...
Той беше един бягащ тостер,бягащ от строгия закон, невинен(или не чак толкова невинен). Спомни си за ужасното време,когато беше в затвора за убийството на куче. Това бяха най-дългите 20 минути в живота му и той се закле,че никога няма да се върне отново в онази дупка. Трини знаеше,че скоро KCPD(Kiborg City Police Department) ще го издирват. Те бяха най-умните и добреобучени миксери в целия град. Чрез много ъпгрейди те притежаваха по-добро обоняние дори и от кучетата, можеха да подушат тостер от разстояние 600 мили (разбира се това не е много практично, защото половината от населението на града е съставено от тостери). Те бяха най-големия кошмар на Триниборг. Сигурно бяха разбрали за убийството два или три часа след него, защото всички машини имаха чипове, които показваха дали машините работят. Ако до два часа машината не се включеше (често имаше къси съединения, които изключват машината за час-два), щеше да изпрати сигнал до полицията с местоположението, в което бе починала машината. Вече знаеха. Триниборг се бе забавил твърде дълго. Никой не им бе избягва по-дълго от ден. Те са свирепи, нищо не им се опира, въоръжени освен с обичайните протониеви бластери и пушки, с най-ужасяващото оръжие, което светът е виждал - Водният пистолет(Waterfun 2003 for kids). След изчезването на хората правителството бързо конфискува всички водни пистолети от хората и все още никой не можеше да им се противопостави. Учените в лабораториите на полицията постоянно разработваха нови оръжия като балони пълни с вода. Те бяха и гениите зад проекта ''Вода на прах''. Трини бързо прибра протониевия бластер в една от дупките в главата си, а в другата сложи останалите му пари, около 65 долароида, които бяха много немирни и тостерът, известен с търпението си, трябваше да изчака да заспят, за да може да ги сложи в импровизирания си джоб, грабна лаптопа си и тръгна надолу по стълбите. Два часа по-късно и 60 етажа по-надолу се сети, че можеше да вземе асансъора. Приближи го и тъкмо натискаше копчето за слизане, когато чу един мърморещ глас:
- Не ме притеснявайте!!! В отпуска съм!
- Тъп асансъор,с какво е заслужил отпуска!- помисли си Триниборг и отново тръгна надолу по стълбите.Най-накрая стигна до първия етаж и ужасен видя как двама полицаи влизат в сградата. Бързо се скри зад най-близката ваза и зачака полицаите да се качат нагоре, като едновременно с това се мажеше с пръст (с пръст) , която беше грабнал от вазата, за да може да изгуби миризмата си на тостер.
- Какво мирише така?- попита един добрезакръглен миксер с големи рошави мустаци.
- Нямаме време, трябва да се качваме. Онзи тостер няма да се размине безнаказано. - отговори му другия миксер, въоръжен с водна попма.
Полицаите натиснаха копчето на асансъора, но след като чуха провикването''Отпуска!!!'' решиха,че е по-добре да се качат по стълбите и без да забелязват миришещия на пръст тостер в ъгъла на стаята тръгнаха нагоре. Триниборг избърса с ръка това, което се водеше за пот, върху това, което се водеше за чело при тостерите и бързо излезна от сградата пред погледа на рецепционистката, която не беше забелязала, че полицаите търсят точно този тостер.
Триниборг вдиша от чистия (по-скоро мръсен) въздух и тръгна по почти безлюдните улици на Киборг Сити. След кратка разходка забеляза, че на един стълб е залепен плакат с негова снимка, който гласеше:''Този тостер е въоръжен и изключително опасен. Ако го видите обадете се на 555-12345, ако сте телефон, а ако не сте елате в най-близкия участък.'' Надписът допълнително изплаши горкия тостер и той реши да отиде някъде, където да е в безопасност. Единственият роднина, който имаше беше далечния му братовчед Гуфъс. Гуфъс беше добрезакръглен винаги ухилен и беше... пералня. Триниборг се помъчи да се сети адреса му и след като половин час си блъскаше главата (буквално) най-накрая се сети: улица ''Генерал PHILIPS'' номер 6 (Генерал PHILIPS беше един от главнокомандващите при Бунта на машините и логично на него беше кръстена улица). Триниборг се втурна към най-близката спирка на метрото и зачака. Метрото обикаляше града точно за 12.08 секунди, но не защото града беше малък, ами по простата причина че се движеше със 2 пъти скоростта на светлината. (спирането на метро със скорост 2 пъти скоростта на светлината е доста трудно) След 4.2 секунди най-накрая дойде метрото и Трини се качи в него, но за негов ужас видя трупа на братовчед си Гуфъс с извадена батерия на една от седалките. Върху трупа на пералнята беше написано ''ТИ СИ СЛЕДВАЩИЯТ!''...
Следва продължение...
Автори: Mahaloman и няк`ъв негов човек
T.Р.И.Н.И
Или:
Тъп Разказ за Индивиди с Ниска Интелигентност
Беше нощта на 13 март,2345 година. Триниборг лежеше на земята в малкия си апартамент в Киборг Сити и мислеше за последните думи на баща си Цецкоборг – ''Как можа да го направиш,момчето ми! Аз съм ти баща,Трини!'' Преди около година Триниборг по погрешка беше изключил баща си от контакта за да включи новата си игра ''Плейстейшън 3000''. Това се беше оказало фатално за стареца и Трини още не можеше да го забрави.
През 2345 година светът беше различен. Човешката раса отдавна беше изчезнала. Още през 2122 г. се състоя ''Бунтът на машините''. Всички електроуреди (хладилници,печки,перални,миксери и т.н.) започнаха въстание срещу господарите си. Хората нямаха шанс. Те бяха създали по-умни същества от себе си (през 2078 година в Япония беше създаден хладилник с коефициент на интелигентност 145, имаше три мозъка и освен да охлажда храна можеше да разказва вицове и едновременно с това да жонглира яйца) След бунта и изчезването на хората технологиите започнаха да се развиват много бързо и се появиха първите космически кораби със скоростта на светлината, протониеви бластери, машини за телепортация и разбира се обявеното за най-гениално изобретение на хилядолетието - ''Вода на прах'' (прах,който при разтваряне превръща водата във вода).
Триниборг беше един от свръхтехнологичните тостери. Като всички други той имаше две големи еластични ръце и крака, LCD дисплея в предната част му служеше като очи и за разлика от баща си беше на батерии. Той лежеше на земята и гледаше звездите, когато изведнъж в стаята влетяха злата прахосмукачка Електра и брат й коварният iPod Ц-200. Трини веднага извади в двете си ръце електронна вилица и триглава четка за зъби. Злодеите започнаха ожесточено да обстрелват нищо неподозиращия тостер със своите бластери, но тостерите са известни със своята атлетичност и Триниборг с лекота успя да избегне идващите км него протониевите лъчи и бързо изтръгна батерията на прахосмукачката с вилицата в ръката си. След като видя ужасяващата смърт на сестра си Ц-200 веднага извади джобното си ножче,натисна копчето за телепортиране и с последни сили извика с австрийски акцент "Ай'л би бак''. След като пак остана сам,в главата на изплашения тостер се въртяха много въпроси ''Кои бяха тези двамата?Защо искаха да ме убият,по дяволите? Колко беше 131 по 921?''Може би никога нямаше да узнае отговорите на тези въпроси.Той не се беше забърквал в неприятности освен един път,когато беше влезнал в затвора за убийство на куче,но беше оправдан,защото го беше направил при самозащита (всъщност,това беше доста често срещано престъпление,тъй като тостерите винаги миришеха на храна). Триниборг силно се съмняваше,че заради едно чихуахуа някой ще се опита да го убие и затова търсеше друга причина,но колкото и да се опитваше не можеше да се сети за никаква. След два-три часа играене на плейстейшъна Трини реши,че е най-добре да поспи малко и на сутринта да реши какво ще прави. Въпреки че по това време всички бяха машини,и те имаха нужда от почивка,за да не прегреят. Всички имаха по едно копче ''Standby'', което ги изключва временно и всички го правеха вечерта, което много приличаше на съня при хората и животните. Той нагласи таймера за събуждане на 11 и 30 като си мислеше ‘’Трябва да стана рано. Утре ме чака дълъг ден.’’
Триниборг се огледа наоколо. Виждаше навсякъде поляни и хълмове. След като се разсъни малко обърканият Трини започна да тича волно из полята и да пасе от разноцветната трева около него. Постепенно тревата изменяше формата си и изведнъж се превърна в огромно куче,което се опитваше да го изяде.Изненаданият тостер гледаше изумен как кучето изважда лигавник и бързо се втурна да бяга по големите хълмове,но накъдето и да отидеше кучето изскачаше пред него.Трини се спря и кучето изсъска:
-Ще си отмъстя!Време е за обяд!!
Изведнъж Триниборг се събуди от и видя,че това е било просто сън.
-Защо ли ми трябваше да си купувам чип за сънища! - промърмори ядосаният тостер.Погледна часовника и забеляза,че наистина е време за обяд.Трябваше му малко време да се разъни,защото за машините не е много полезно да се мокрят с вода.Трини седна на дивана и забеляза че точно пред него лежеше трупа на млада прахосмукачка с протониев бластер в ръка. Чак тогава осъзна какво се беше случило миналата нощ. Някой се беше опитал да го убие...
След дълго търсене в справочника Триниборг най-накрая разбра отговора на въпроса си. И той беше... 120651! Естествено как не се беше сетил веднага. Трябваше да се ъпгрейдне с калкулатор, а не с тази безполезна кафе машина. Та той дори не пиеше кафе! Изправи се като лениво се почеса по релтаните. Приближи се до кухненския плот и извади от чекмеджето две филийки марихуана. Пусна ги с отработено движение в двата отвора на главата му и цъкна на LCD дисплея си копчето с надпис "препичане". Определено имаше нужда от нещо да го разбуди след тази нощ.След пет минути дълги размисли на тема как по дяволите могат да се произеждат филии с марихуана забеляза, че те са прегяли. Трини вдиша техния дим, излизащ от главата му, като дъждовен облак. Освежавищият дим влезе във всеки микрочип, кабел и във всяка метална пластина от кибернетичното му тяло. Радостен той седна пред телевизора. По него течеше предаването "Пич, оправи ми пералнята". В момента тунинговаха една изключително радостна микровълнова печка. Ех, да му бяха сложили и на него един плазмен телевизор или една хеи-тек отварачка за бира с тонколони, които могат да те отнесат, като листо със звука си. Тъкмо щеше да си свърже плейстейшъна с телевизора, когато басов глас каза:
- Аре аз си тръгвам, щото стана два.
Триниборг обърна поглед от плейстейшъна, за да види как телевизора става и се изтупва.
- Дължиш ми 2 долароида - избоботи телевизорът.
-Кога минаха 12 часа?
-Така е като имаш телевизор под наем. 2 долароида - повтори нетърпеливо телевизора. - По-бързо, че трябва да отида при стария Боб уолкмена. Жива антика. Викам му да отиде да се продаде в антикварният магазин, той не ще.
Трини бръкна в джоба си и извади две малки киборгчета, които шаваха в ръката му. едното се опита да удари другото, а на свой ред то го напсува.
-Ето ти ги! Чао! До седемнайстък!
Телевизора излезе мудно през вратата, като изгледа учудено трупа на прахосмукачката, но не каза нищо.Триниборг въздъхна. Така беше като всичко що е механизирано е живо. Трябва да плащаш заплата, на най-простите уреди. Поне лаптопа му "Гигантософт" беше негов. Как му се искаше да е милиардер, като Гей Билтс. Седна пред лаптопа и реши да потърси нещо в интернет за прахосмукачката. Влезе в Google и написа: "Електра". На екрана се появиха много снимки и клипове всички, от които бяха за някаква си от човешката раса на име "Кармен Електра". След 658 страници запълнени от Кармен, Трини намери каквото търсеше ( тостерите бяха изключително търпеливи и можеха да търсят неща дни наред, но пък Трини имаше какво да гледа докато търсеше, ако разбирате какво имам в предвид). Беше снимка на прахосмукачка в гимназията, която много приличаше на тази лежаща на пода, като чувал с картофи. Триниборг се плесна, по това което минаваше за чело при тостерите. Стана и се затърси в купчината боклуци в ъгъла, служещ за импровизирана кофа за боклук. След малко измъкна малка флаш памет USB 7.53. Харддиска му не беше особенно голям и затова ползваше портативна памет за някои спомени. Бързо я плъгна. Информацията го заля като потоп. Рожденният ден на чичо Раждо, първото му късо съединение, денят в който мама и тате го сглобиха от резервни части на стара печка и хладилник и казаха, че са направили огромна грешка, като са го изкарали на този свят, защото такъв изрод е опасен за околните, и ето първият му секс. Тогава тя му се струваше единствената... за таковане. Тя наистина бе красива. Тя беше невероятен компютър. О, каква радост беше като накрая я убеди да загуби девственоста си с него. А, да ето я и тъпата досадница Електра, която го преследваше, като го убеждаваше да погледне, колко красиви са поставките й за чистене, докато той не я преби и не й открадна резервното захранване, а тя се закле да го убие и отиде да се оплаче на по-големият си брат. Колко отдавна беше това. Цели две седмици! А тя още се сърдеше! Е вече бе мъртва, а той осъзна, че нагазил до врата. На протониевата полицията нямаше да и хареса това. Трябваше да се отърве от трупа. Но първо приклекна до него и... ( тостерите нямат проблеми с некрофилията) взе безбатерното тяло на Електра, като прибра бластера й. Отиде до прозореца и пусна прахосмукачката от 63-тия етаж. Странни неща се случват, когато пчела застава между падаща прахосмукачка със стотина километра в час и камион движещ се с два пъти скороста на светлината. Поради невероятната скорост на камиона от цели два пъти скороста на светлината при сблъсък на теория (на Аинщайген) се отваря проход във времето, но това не бе ставало никога на практика, макар множеството опити това да се направи. Естествено никой не се беше сещал да сложи между двата блъскащи се обекта една малка пчела, която да мине през тръстерният двигател, да разполови импулсния поток на антиматерия в акумулатора и да причини впечатляваща експлозия. Поради скоростта на действието пространството се огъна, а на времето му беше разказана играта и...Експлозията от сблъсъка беше невероятен червен облак от газ и оглушителен рев, който счупи всички стъкла в радиус от една миля. LCD дисплея на Триниборг се пукна със зловещо дрънчене. След малко по средата на катастрофата се появи портал в пространствено-времевият континиуум, който засмука експлозията, като изкриви пространството. От портала бе изплют човек с черен костюм и очила с думите:
-Тъпа матрица, пак се бъгна! Трябва да кажа на Морфей да я поправи!
Учудени роботи го гледаха няколко секунди преди да осъзнаят, че виждат жив човек. Всички роботи бяха програмирани да убиват хората и затова всички се втурнаха да го бият, но с няколко невероятно бързи удара човека ги разглоби, след което вдигна ръка заканително и изкреща: "Аре елате ми малко повече". След което с кратко "скуиш" беше премазан от лек автомобил със скорост три пъти, колкото светлината. Отвори се нов портал, още по назад във времето, заради по-високата скорост на колата, и с рев от него изкочи праисторически динозавър рекс, който започна да сее опустошение из града. А някъде преди много дълго време няколко агента в черни костюми очила, гледаха някакъв портал и се чудеха къде, по дяволите отиде Нео, когато експлозията ги връхлетя и изпепели.Дали това се случи или Трини просто беше изпушил твърде много марихуанени хлебчета? Обърканият тостер реши да бяга на някъде, защото скоро щяха да разберат, че е убил една не особенно невинна прахосмукачка...
Той беше един бягащ тостер,бягащ от строгия закон, невинен(или не чак толкова невинен). Спомни си за ужасното време,когато беше в затвора за убийството на куче. Това бяха най-дългите 20 минути в живота му и той се закле,че никога няма да се върне отново в онази дупка. Трини знаеше,че скоро KCPD(Kiborg City Police Department) ще го издирват. Те бяха най-умните и добреобучени миксери в целия град. Чрез много ъпгрейди те притежаваха по-добро обоняние дори и от кучетата, можеха да подушат тостер от разстояние 600 мили (разбира се това не е много практично, защото половината от населението на града е съставено от тостери). Те бяха най-големия кошмар на Триниборг. Сигурно бяха разбрали за убийството два или три часа след него, защото всички машини имаха чипове, които показваха дали машините работят. Ако до два часа машината не се включеше (често имаше къси съединения, които изключват машината за час-два), щеше да изпрати сигнал до полицията с местоположението, в което бе починала машината. Вече знаеха. Триниборг се бе забавил твърде дълго. Никой не им бе избягва по-дълго от ден. Те са свирепи, нищо не им се опира, въоръжени освен с обичайните протониеви бластери и пушки, с най-ужасяващото оръжие, което светът е виждал - Водният пистолет(Waterfun 2003 for kids). След изчезването на хората правителството бързо конфискува всички водни пистолети от хората и все още никой не можеше да им се противопостави. Учените в лабораториите на полицията постоянно разработваха нови оръжия като балони пълни с вода. Те бяха и гениите зад проекта ''Вода на прах''. Трини бързо прибра протониевия бластер в една от дупките в главата си, а в другата сложи останалите му пари, около 65 долароида, които бяха много немирни и тостерът, известен с търпението си, трябваше да изчака да заспят, за да може да ги сложи в импровизирания си джоб, грабна лаптопа си и тръгна надолу по стълбите. Два часа по-късно и 60 етажа по-надолу се сети, че можеше да вземе асансъора. Приближи го и тъкмо натискаше копчето за слизане, когато чу един мърморещ глас:
- Не ме притеснявайте!!! В отпуска съм!
- Тъп асансъор,с какво е заслужил отпуска!- помисли си Триниборг и отново тръгна надолу по стълбите.Най-накрая стигна до първия етаж и ужасен видя как двама полицаи влизат в сградата. Бързо се скри зад най-близката ваза и зачака полицаите да се качат нагоре, като едновременно с това се мажеше с пръст (с пръст) , която беше грабнал от вазата, за да може да изгуби миризмата си на тостер.
- Какво мирише така?- попита един добрезакръглен миксер с големи рошави мустаци.
- Нямаме време, трябва да се качваме. Онзи тостер няма да се размине безнаказано. - отговори му другия миксер, въоръжен с водна попма.
Полицаите натиснаха копчето на асансъора, но след като чуха провикването''Отпуска!!!'' решиха,че е по-добре да се качат по стълбите и без да забелязват миришещия на пръст тостер в ъгъла на стаята тръгнаха нагоре. Триниборг избърса с ръка това, което се водеше за пот, върху това, което се водеше за чело при тостерите и бързо излезна от сградата пред погледа на рецепционистката, която не беше забелязала, че полицаите търсят точно този тостер.
Триниборг вдиша от чистия (по-скоро мръсен) въздух и тръгна по почти безлюдните улици на Киборг Сити. След кратка разходка забеляза, че на един стълб е залепен плакат с негова снимка, който гласеше:''Този тостер е въоръжен и изключително опасен. Ако го видите обадете се на 555-12345, ако сте телефон, а ако не сте елате в най-близкия участък.'' Надписът допълнително изплаши горкия тостер и той реши да отиде някъде, където да е в безопасност. Единственият роднина, който имаше беше далечния му братовчед Гуфъс. Гуфъс беше добрезакръглен винаги ухилен и беше... пералня. Триниборг се помъчи да се сети адреса му и след като половин час си блъскаше главата (буквално) най-накрая се сети: улица ''Генерал PHILIPS'' номер 6 (Генерал PHILIPS беше един от главнокомандващите при Бунта на машините и логично на него беше кръстена улица). Триниборг се втурна към най-близката спирка на метрото и зачака. Метрото обикаляше града точно за 12.08 секунди, но не защото града беше малък, ами по простата причина че се движеше със 2 пъти скоростта на светлината. (спирането на метро със скорост 2 пъти скоростта на светлината е доста трудно) След 4.2 секунди най-накрая дойде метрото и Трини се качи в него, но за негов ужас видя трупа на братовчед си Гуфъс с извадена батерия на една от седалките. Върху трупа на пералнята беше написано ''ТИ СИ СЛЕДВАЩИЯТ!''...
Следва продължение...
Как да Свалиш Второкласничка за 10 Дена
Разказ
Автор: Mahaloman
Как да Свалиш Второкласничка за 10 Дена
Опътване за начинаещи
От
Доктор Хейрих Кидфъкер
“Тази книга промени подходът и стилът ми напълно! Вече съм по-опитен и я препоръчвам на всички вас!” – Майкъл Джексън
“Всеки ще намери по нещо в този своебразен бестселър, които не оставя никого безразличен” – Ню Йорк Таймс
Благословен си ти, читателю,
Който четеш тази книга за първи път
Предстоят ти чудесни мигове,
Благодарение на инструкциитеВ нейните святи страници.
“Това е книгата, която ме накара да осъзная какъв съм всъщност” – Джъстин Тимбърлейк
Интродукция
Здравейте! Казвам се доктор Кидфъкер и написах тази книга, за да е ръководство на всички вас, които навлизате в чудесният свят на педофилията. Сигурно всички сте се питали, докато гледате малко момиченце “Как да я заговоря, без да я изплаша, и без да ме предаде на полицията и същевременно да успея да спечеля сърцето й?” Е, този въпрос е неправилен. Трябва да знаете, че малките момиченца нямат сърца. Те са арогантни и алчни малки п*тки и не ви трябва романтична връзка. В тази книга ще научите точно такава полезна информация и ще обновите своите знания и ще получите безценнен опит. А, всички вие, които четете тази книга, без да ви интересуват зоните, които тя засяга, дано умрете от запек, докато ви изнасилват мравки.И така нека преминем нататък.Както сигурно сте чували, митът че второкласничките припадат, ако им е твърде рано за първи път. Това за всеобщо съжаление е вярно, но докато са в безсъзнание, можете да се забавлявате по различни начини. Можете да запишете видео, в което се гаврите с безжизненото тяло или може да използвате банан – последното е лично проверено и ще ви доверя, че е забавно.Полезна информация нали? Моля приминете на следващата страница, където ще разберете повече за първите стъпки във “свалянето на второкласничка”. Гарантирано е, че до 10 дена вие ще станете неотразими и то само в 100 лесни стъпки.
Първи Стъпки
Стъпка 1: Трябва да си набележете второкласничка. За това се изисква доста труд и доста наблюдение. Първо трябва да ви харесва, като размери и да знаете какъв е вашият тип. Безплатен тест, с чиято помощ можете да определите каквъв е вашият тип второкласничка има на адрес : http:/www.imafuckinpervert.com След като вече сте наясно с ориентацията си (ако си падате само по момченца, моля купете си книгата “Как да сваля второкласник” от същият автор) трябва да изберете подходящ индивид, за препочитане от по незаможно семейство, за да не се заинтересува полицията от случаят им.
Стъпка 2: Изчакайте докато е на детската площатка – клиширано място и вече не толкова добро за свалки, но пък е най-сигурно. Ако си падате експериментатор можете да я причаквате след училище
Стъпка 3: Измийте си чорапите, дори от страниците ви усещам. И не забравяйте да пестите водата! Енергията не е безплатна!
Стъпка 4: Преди срещата не яжте боб и не пийте одеколкон!
Стъпка 5: Когато се приближавате към второкласничката се оглеждайте нехайно. Така няма да ви заподозрат и можете да намерите стотинка или да видите НЛО.
Стъпка 6: Започнете разговора с комплимент. Подходът “Искаш ли сладолед?” и “Имам шоколад в колата, искаш ли?” вече е остарял и е толкова клиширан, че повечето второкласнички няма да ви обърнат внимание. А, подхода тип “Искаш ли да ми подушиш пръста” е просто абсурден, но пък в 40% от случайте действа.
ИНТЕРЕСЕН ФАКТ:Знаехте ли, че в Канада има катерици от шоколад? Вече знаете.
Стъпка 7: След като вече сте започнали контакт, не е хубаво да се прибързва – оставете тя да направи първата крачка. Сигурно сте чували за случая, в който момиченцето е почерпено с наркотик и става зависима и идва сама при вас. Истина е, но ако сте толкова отчаяни, по-добре не четете тази книга, а отивайте и започвайте да “зарибявате”. Желая ви успех.Всички други можете да започнете разговор за нея – те са самовлюбени като котка пила текила в събота вечер. Ето списък на добри начини за започване на разговори и лоши начини.
Хей, искаш ли да дойдеш с мен да имаме секси-време? ГРЕШЕН
Имаш много хубава поличка на слончета. Кой ти я купи? ПРАВИЛЕН
Ако ми стиснеш задницата, ще изкочат бонбони! ГРЕШЕН
На колко годинки си? Кога ти е рожденният ден? ПРАВИЛЕН
Пипни тази пръчка в панталона ми. ПРАВИЛЕН
Мога да ти причиня нечовешка болка и удоволствие в камиона ми. ГРЕШЕН
Какво ядеш? Вкусно ли е? Аз имам една много вкусна дъвка във вид на салам. Искаш ли да я пробваш? ПРАВИЛЕН
Искам да те упоя и да правя странни неща с тялото ти. ГРЕШЕН
Как се казваш? Майка ми се казваше така също... ПРАВИЛЕН
Мога да вдигна 300 от лежанка и да имам още сили да те забавлявам с игри. ГРЕШЕН
Приготовления
Стъпка 8: Отидете и си купете мини-ван. Облепете задната част и го боядисайте. Махнете регистрационният номер. Сложете дюшек отзад и сложете стойка за камера. Сега си купете кисели краставички. По-късно ще стане ясно за какво са.
Стъпка 9: Минете през секс магазин и купете белезници, камшик и кисело мляко
Стъпка 10: Налага се да направите още едно проучване. Научете какъв е любимият й плод – така ще можете да вземете правилният вид ароматизиран презарватив.
Стъпка 11: Изгледайте доста японско аниме или хентай – според проучване на КОП те са най-извратените в областа на сексуално, нестандартно задоволяване. Може да гледате филма “All little girls like cows and milk”. Там ще намерите много оригинални идеи, които няма съмнение че ще ви харесат. Но, не пробвайте онова с бънжито и лопатата. В никакъв случай.
Стъпка 12: Купете разнообразни бонбони и отскочете до аптеката. Препоръчвам да вземете арсеник, вазелин, приспивателни, вазелин и още вазелин.
Стъпка 13: Опитай те нещо нестандартно. Вземете нещо необичайно за сексуалната игра – като кисели краставички, ски или платка на компютър – винаги можете да измислите нещо велико и нестандартно с налични материали.
Стъпка 14: Подстрижете се – не искате косми на мястото на акта, така че се обръснете целия, вземете душ и сложете един тиган да се нагорещи.
Стъпка 15: Вземете тигана. Допрете го до върховете на пръстите си. Вече сте непроследим. А сега се кастрирайте тестисите, за да не оставят допълнителни доказателства.
Стъпка 16: Надявам се, че не сте се кастрирали наистина, защото се бъзиках с вас.
Стъпка 17: Отидете си у дома и ритуално заколете пиле върху олтар с руни, като тържествено кажете че това е дар за Великият Властелин на Мрака. Той винаги помага, защото много обича пиле.
Стъпка 18: Вече сте готов, образован и запознат с основните детайли. Съветвам ви да не слушате съвети на приятели, защото твърде често те не са от полза, а и полицията събира информация за различните стилове съвкупновление.
Спечелване на доверието
Стъпка 19: Изчакайте 3 дни – нека да реши, че не сте отчаян. След което отново я заговорете, като отново започнете с някой от правилните начини за водене на разговор. И не й казвайте, че я обичате/искате да разкъсате на втората среща – бъдете търпеливи. Спечелете доверието й.
Стъпка 20: Накарайте я да се разходи с вас – пообикаляйте малко и отидете в безлюдна уличка. Питайте я дали може да ви покаже под блузката си, защото правите проучване за КОП (Конгрес на Обезумелите Педофили) и се насладете. И не, не я зашеметявайте с чук. Има време.
Стъпка 21: Минавайте често, за да свикне с вас и носете подаръци, но малки, за да не се осъмнят родители й. Хубаво е те да не ви виждат. Обикновенно с малките второкласнички има баба, която ги наглежда. Елиминирайте я. Ако искате я свалете и нея, ако имате и други фетиши, освен второкласнички. Ако не, просто я замеряйте с паве.
Стъпка 22: Почнете да я разпитвате, но по кротко, за личният й живот. Те са много доверчиви и нямат проблеми да споделят с чужд човек. А, ако попитат защо баба им е просната на земята с кетчуп на главата, й обяснете че само си почива и ще стане скоро.
Стъпка 23: Време е и вие да почнете да споделяте с нея – разкрийте няколко истории (измислени за предпочитане), които образуват своебразен паралел с нейните, за да ви почувства близък по съдба.
Стъпка 24: Опитайте се да я спечелите с романтична постъпка. Импровизирайте – но в никакъв случай не си режете ухото, Ван Гог е бил идиот. Цветят едва ли ще я впечатлят. Пробвайте да я спасите от въображаем змей – те си падат по такива неща.
Стъпка 25: Подарете й детска книжка с романтична история в нея, за да я накарате да мечтае за такава романтична връзка.
Стъпка 26: Играйте с куклите й, заедно с нея. Накарайте я да си вдигне поличката, както правите с куклата. Ще вкусите сладкият вкус на първата победа – тя вече ви се доверява._________________
Автор: Mahaloman
Как да Свалиш Второкласничка за 10 Дена
Опътване за начинаещи
От
Доктор Хейрих Кидфъкер
“Тази книга промени подходът и стилът ми напълно! Вече съм по-опитен и я препоръчвам на всички вас!” – Майкъл Джексън
“Всеки ще намери по нещо в този своебразен бестселър, които не оставя никого безразличен” – Ню Йорк Таймс
Благословен си ти, читателю,
Който четеш тази книга за първи път
Предстоят ти чудесни мигове,
Благодарение на инструкциитеВ нейните святи страници.
“Това е книгата, която ме накара да осъзная какъв съм всъщност” – Джъстин Тимбърлейк
Интродукция
Здравейте! Казвам се доктор Кидфъкер и написах тази книга, за да е ръководство на всички вас, които навлизате в чудесният свят на педофилията. Сигурно всички сте се питали, докато гледате малко момиченце “Как да я заговоря, без да я изплаша, и без да ме предаде на полицията и същевременно да успея да спечеля сърцето й?” Е, този въпрос е неправилен. Трябва да знаете, че малките момиченца нямат сърца. Те са арогантни и алчни малки п*тки и не ви трябва романтична връзка. В тази книга ще научите точно такава полезна информация и ще обновите своите знания и ще получите безценнен опит. А, всички вие, които четете тази книга, без да ви интересуват зоните, които тя засяга, дано умрете от запек, докато ви изнасилват мравки.И така нека преминем нататък.Както сигурно сте чували, митът че второкласничките припадат, ако им е твърде рано за първи път. Това за всеобщо съжаление е вярно, но докато са в безсъзнание, можете да се забавлявате по различни начини. Можете да запишете видео, в което се гаврите с безжизненото тяло или може да използвате банан – последното е лично проверено и ще ви доверя, че е забавно.Полезна информация нали? Моля приминете на следващата страница, където ще разберете повече за първите стъпки във “свалянето на второкласничка”. Гарантирано е, че до 10 дена вие ще станете неотразими и то само в 100 лесни стъпки.
Първи Стъпки
Стъпка 1: Трябва да си набележете второкласничка. За това се изисква доста труд и доста наблюдение. Първо трябва да ви харесва, като размери и да знаете какъв е вашият тип. Безплатен тест, с чиято помощ можете да определите каквъв е вашият тип второкласничка има на адрес : http:/www.imafuckinpervert.com След като вече сте наясно с ориентацията си (ако си падате само по момченца, моля купете си книгата “Как да сваля второкласник” от същият автор) трябва да изберете подходящ индивид, за препочитане от по незаможно семейство, за да не се заинтересува полицията от случаят им.
Стъпка 2: Изчакайте докато е на детската площатка – клиширано място и вече не толкова добро за свалки, но пък е най-сигурно. Ако си падате експериментатор можете да я причаквате след училище
Стъпка 3: Измийте си чорапите, дори от страниците ви усещам. И не забравяйте да пестите водата! Енергията не е безплатна!
Стъпка 4: Преди срещата не яжте боб и не пийте одеколкон!
Стъпка 5: Когато се приближавате към второкласничката се оглеждайте нехайно. Така няма да ви заподозрат и можете да намерите стотинка или да видите НЛО.
Стъпка 6: Започнете разговора с комплимент. Подходът “Искаш ли сладолед?” и “Имам шоколад в колата, искаш ли?” вече е остарял и е толкова клиширан, че повечето второкласнички няма да ви обърнат внимание. А, подхода тип “Искаш ли да ми подушиш пръста” е просто абсурден, но пък в 40% от случайте действа.
ИНТЕРЕСЕН ФАКТ:Знаехте ли, че в Канада има катерици от шоколад? Вече знаете.
Стъпка 7: След като вече сте започнали контакт, не е хубаво да се прибързва – оставете тя да направи първата крачка. Сигурно сте чували за случая, в който момиченцето е почерпено с наркотик и става зависима и идва сама при вас. Истина е, но ако сте толкова отчаяни, по-добре не четете тази книга, а отивайте и започвайте да “зарибявате”. Желая ви успех.Всички други можете да започнете разговор за нея – те са самовлюбени като котка пила текила в събота вечер. Ето списък на добри начини за започване на разговори и лоши начини.
Хей, искаш ли да дойдеш с мен да имаме секси-време? ГРЕШЕН
Имаш много хубава поличка на слончета. Кой ти я купи? ПРАВИЛЕН
Ако ми стиснеш задницата, ще изкочат бонбони! ГРЕШЕН
На колко годинки си? Кога ти е рожденният ден? ПРАВИЛЕН
Пипни тази пръчка в панталона ми. ПРАВИЛЕН
Мога да ти причиня нечовешка болка и удоволствие в камиона ми. ГРЕШЕН
Какво ядеш? Вкусно ли е? Аз имам една много вкусна дъвка във вид на салам. Искаш ли да я пробваш? ПРАВИЛЕН
Искам да те упоя и да правя странни неща с тялото ти. ГРЕШЕН
Как се казваш? Майка ми се казваше така също... ПРАВИЛЕН
Мога да вдигна 300 от лежанка и да имам още сили да те забавлявам с игри. ГРЕШЕН
Приготовления
Стъпка 8: Отидете и си купете мини-ван. Облепете задната част и го боядисайте. Махнете регистрационният номер. Сложете дюшек отзад и сложете стойка за камера. Сега си купете кисели краставички. По-късно ще стане ясно за какво са.
Стъпка 9: Минете през секс магазин и купете белезници, камшик и кисело мляко
Стъпка 10: Налага се да направите още едно проучване. Научете какъв е любимият й плод – така ще можете да вземете правилният вид ароматизиран презарватив.
Стъпка 11: Изгледайте доста японско аниме или хентай – според проучване на КОП те са най-извратените в областа на сексуално, нестандартно задоволяване. Може да гледате филма “All little girls like cows and milk”. Там ще намерите много оригинални идеи, които няма съмнение че ще ви харесат. Но, не пробвайте онова с бънжито и лопатата. В никакъв случай.
Стъпка 12: Купете разнообразни бонбони и отскочете до аптеката. Препоръчвам да вземете арсеник, вазелин, приспивателни, вазелин и още вазелин.
Стъпка 13: Опитай те нещо нестандартно. Вземете нещо необичайно за сексуалната игра – като кисели краставички, ски или платка на компютър – винаги можете да измислите нещо велико и нестандартно с налични материали.
Стъпка 14: Подстрижете се – не искате косми на мястото на акта, така че се обръснете целия, вземете душ и сложете един тиган да се нагорещи.
Стъпка 15: Вземете тигана. Допрете го до върховете на пръстите си. Вече сте непроследим. А сега се кастрирайте тестисите, за да не оставят допълнителни доказателства.
Стъпка 16: Надявам се, че не сте се кастрирали наистина, защото се бъзиках с вас.
Стъпка 17: Отидете си у дома и ритуално заколете пиле върху олтар с руни, като тържествено кажете че това е дар за Великият Властелин на Мрака. Той винаги помага, защото много обича пиле.
Стъпка 18: Вече сте готов, образован и запознат с основните детайли. Съветвам ви да не слушате съвети на приятели, защото твърде често те не са от полза, а и полицията събира информация за различните стилове съвкупновление.
Спечелване на доверието
Стъпка 19: Изчакайте 3 дни – нека да реши, че не сте отчаян. След което отново я заговорете, като отново започнете с някой от правилните начини за водене на разговор. И не й казвайте, че я обичате/искате да разкъсате на втората среща – бъдете търпеливи. Спечелете доверието й.
Стъпка 20: Накарайте я да се разходи с вас – пообикаляйте малко и отидете в безлюдна уличка. Питайте я дали може да ви покаже под блузката си, защото правите проучване за КОП (Конгрес на Обезумелите Педофили) и се насладете. И не, не я зашеметявайте с чук. Има време.
Стъпка 21: Минавайте често, за да свикне с вас и носете подаръци, но малки, за да не се осъмнят родители й. Хубаво е те да не ви виждат. Обикновенно с малките второкласнички има баба, която ги наглежда. Елиминирайте я. Ако искате я свалете и нея, ако имате и други фетиши, освен второкласнички. Ако не, просто я замеряйте с паве.
Стъпка 22: Почнете да я разпитвате, но по кротко, за личният й живот. Те са много доверчиви и нямат проблеми да споделят с чужд човек. А, ако попитат защо баба им е просната на земята с кетчуп на главата, й обяснете че само си почива и ще стане скоро.
Стъпка 23: Време е и вие да почнете да споделяте с нея – разкрийте няколко истории (измислени за предпочитане), които образуват своебразен паралел с нейните, за да ви почувства близък по съдба.
Стъпка 24: Опитайте се да я спечелите с романтична постъпка. Импровизирайте – но в никакъв случай не си режете ухото, Ван Гог е бил идиот. Цветят едва ли ще я впечатлят. Пробвайте да я спасите от въображаем змей – те си падат по такива неща.
Стъпка 25: Подарете й детска книжка с романтична история в нея, за да я накарате да мечтае за такава романтична връзка.
Стъпка 26: Играйте с куклите й, заедно с нея. Накарайте я да си вдигне поличката, както правите с куклата. Ще вкусите сладкият вкус на първата победа – тя вече ви се доверява._________________
Кренвиршите и завладяването на света
Разказ
Автор: axakovec
Глава 1
Космическия кораб зави леко в страни за да избегне ятото космически чайки минаващи срещу му.Корабът беше доста нов модел,обзаведен с 14 различни вида тоалетни и с куп приспособления,чийто принцип можеха да разберат само учените които са преминали през специално обучение.Първо трябваше да изучават 23 години двигателите,тяхните приложения и кои цветове им отиват.След това трябваше да преминат 3 курса,всеки от които продължаващ по 16 години за да научат основните принципи на космическите кораби и основните правила за полет.Още 67 години ,те трябваше да изучават в "МегаГалактическия Институт По Корабопросизвеждане и Корабоиндустрия".Общо-около 120 години,но за жалост никой индивид от хуманоидната раса не бе живял толкова дълго,така че все още никой не знаеше приложенията на купищата приспособления.
От лявата страна беше издраслам с МегаГалактически спрей надпис "Почисти ме".Ятото космически чайки подмина кораба и продължи дискусията си относно неща,които само те разбираха.
Кончита тъкмо изпробваше една от 14-те тоалетни,когато телефонът позвъня.Всъщност Кончита беше мъж,но като бебе беше трудно да му се определи пола,така че беше наречен така.На неговата планета,наречена Мексико,всички взаино си бяха бащи и всеки беше изневерил на всеки с всеки.
-Ало?
-Ало!
-Добър ден.Търся Кончита.
-Ами аз съм.Какво желаете?
-Шестица от тотото и собствена галактика? - кратко мълчание, в очакване на смях явно, но след като шегата не беше оценена, продължение - Е, как да е. Аз съм Иглесио Моралес Де Ла Контой, новият шеф тук. Имаме една поръчка.
-Какво се е случило с Овигер?-запита Кончита,видимо зачуден.
-Отиде в психиатрия.Обуждението му,че е чайка се увеличи до краен предел и един ден той реши да полети.Така де,не се получи.
-И каква е поръчката?-запита Кончита.
-Трябва да занесеш пица номер 66 до Аристанската Галактика.
Кончите всъщност беше разнусвач на пица.Това беше една доста доходна и високоуважавана профения.А пица номер 66 беше наистина доста необичайна пица.Съдържаше почти всичко,което може да ти дойде на ум и почти всичко,което не може да ти дойде на ум.Една от съставките беше планетно ядро,предстяло 2645 години.То придаваше леко пикантен вкус на пицата.
Корабът-доставчик на пица продължи полета си оставяйки синя бразда през пространството през което минеше.Единия от двамата му обитатели изпробваше една от 14-те му тоалетни.
....
Някъде,в някакво място,близо до някаква планета,намираща с в някоя Система в някоя Галактика,която пък на свой ред беше в някаква Вселена,намираща се някъде,летеше кораб на компанията "Мега Пица" Експрес.Единия от общо двамата му обитатели прекарваше неусобено приятно време пред двигателя.
Двигателят беше "Евалдо 2000",действащ на принципа на смесването на материя и наматерия,като така се добиваше енергия,която захранваше всички светлинни източни,апаратура и механизмите на всяка от 14-те тоалетни,намиращи се в кораба.
А въпросното създание беше бивш директор на магазин.Имаше приблизително две ръце,приблизително една глава и приблизително един мозък в който имаше приблизително 0,4 гънки.Сега разботеше за компания за пици,след като от миналата си служба бе изместен от приличащо на бутче същество,което приблизително нямаше ръце,приблизително нямаше глава,имаше приблизително един мозък в който имаше приблизително две гънки.
Двъгателят изпръхтя недоволно.Целия в сажди и други нечистоий и неясен произход бяха покрили космтюма на Рико.Неомъжен,неженен,без деца и с 0,4 гънки на мозъка.Това беше той.
Свиркане се чу от съседното помещение.Рико се изтръска и влезе в стаята.Кончита-неговия колега разглеждаше каталога с пиците,които компания им предлагаше.
-Какво има?запита Рико,възмутен от това,че са му прекъснали нечистото занимание.
Кочита отлепи поглед от каталога-Имеме поръчка за пица номер 66.
Пицата стуваше приблизително колкото 2,3 галактики.Досега никой не си я беше поръчвал,поради леко голямата й цена.
-Я подай да погледна-и Рико грабна каталога от ръцете на Кончита.
Пица номер 66.
Състав-непредсказуем,нереагиращ на физическо насилие.
Съдържание-Червен гущер,зелен гущер,двуглав Елонски гущер,неспокоен гущер,гущер,страдащ от настинка и много други тайна съставки,включващи още 232432432 вида гущери.
Начин на употреба-Ядете го.
Начин на съхранение-Да се съхранява на място,което съществува.
Бележка-Никой досега не си е поръчвал.
***
Пица номер 54
Състав-вкусен.
Съдържание-Вкусни неща.
Начин на употреба-Наслаждавате се на вкусната пица,съдържаща вкусни неща.
Начин на съхранение-Да се съхранява.
Бележка-Вкусна е.
Пица номер 55
Съдържание-Бахур с магданоз,бахур със сол,бахур с бахур,тесто,бахур.
Начин на употреба-Бахур
Начин на съхранение-Да се съхранява на сухо,тъмно и мокро място.
Бележка-Бахура е полезен за сърцето и ушите.За здраво сърце и здрави уши - яжте бахур.
Пица номер 56
Съдържание-това,което се съдържа в нея
Начин на употреба-чрез употребяване
Начин на съхранение-Да се съхранява на известно разстояние от триглави ухидни плъхове.
Бележка-Триглавите ухудни плъхове обожават тази пица ,но всъщност на тях не им е известно,че тя съдържа тяхни сънародници.Това е вид канибализъм.
Пица номер 57
Съдържание-Паприка,чушки и човека,който я е сготвил
Начин на съхраниение-както се съхранява пица номер 57
Бележка-пица номер 57 е пица номер 57.
Глава 2
HRk0+So4LSt+8934H679-9UU+(-HReSSt)-Iu,което буквено можеше да се изрази като "Кренвирш".Ако поставим върху него 8KKo+9832TrrTt,което буквено може да се изрази като "Кетчуп",попринцип се получава кренвирш,върху,който има кетчуп.Историята познаваше доста случай в който кетчуп бива поставен върху кренвирш и се получава кренвирш върху който има кетчуп.Но понякога се случват случайности,променящи хода на събитията.
***
Веднъж издивид,който ще наречем Друй от планетата Марико16 се заклел и казал:
-Нека,ако лъжа върху ми да падне метеорит.
Случайноста обаче решила да се изгаври и за 0,5 секудни върху индивида,който ще наречем Друй от планетата Марико16 паднали 90312 метеорита.Това на практика е невъзможно,но на практика се е случило.
***
Ако в дясната си ръка държим кренвирш,казваме се Рико и поставяме кетчуп върху кренвирша със скорост 1,6см за секунда,като на всяка 3,23 секунда поставяме по 1,76см за секунда,може да се случи нещо леко различаващо се от това да се получи кренвирш с кетчуп.
-РикООооООо-вика прониза въздуха-Нуждая се от тоалетна хартия!
Рико се изправи,сложи кренвирша с който си прекарваше приятно време на масата,грабна руло тоалетна хартия от хладилната инсталация и се затича да помогне на своя приятел ,изпаднал в неприятност.Поради необичайните обстоятелства от скороста на спиване на кетчупа и още няколко условия и величини ,в кренвирша се зароди нещо,което можеше да бъде наречено "разум".Той отвори очи.
***
Тъй като доста рядко,достатъчно рядко за да бъде казано никога,се случва кренвирш да оживее,учените не познават добре нравите на тези създания.Всъщност кренвершите изпитват страх от тоалетни,който можем да наречем страх от тоалетни.Едва ли ще видите кренвирш да бяга от тоалетна,но това се дължи на липсата им на крака и разум.
Глава 3
Рико погледна ужасено кексчето.Някой беше отхапал от него.В следващия момент беше притиснал Кончита в стената и беше допрял салфетка в гърлото му.
-Ти ли беше?
-Смяташ да ме заколиш със салфетка ли?-почна да се смее Кончита.
-Да.-По физиономията му личеше,че не се шегува.
***
През 2032 в земни години учените бяха провели експеримент с който да докажат,че със салфетка може да бъде прерязано гърло.Но стигнаха до извода това отнема приблизително 9 човешки живота,така че беше един сравнително рядко използван метод на убийство.
***
-Не бях аз.-По челото му избиха едри какпи пот.
-Тогава кой?-му се развика Рико намръщен.
От съседната стая се чуха стъпки.
Глава 5
Кренвирша затръща хладилника.
- Пак нищо свястно за ядене. Доставчиците не разбраха, че кренвиршите не обичат да ядат кренвирши. Е, надениците са друго нещо.
Телефонът му извъня.
- Ало?
- Ало!
- Гонжо ти ли си?- се чу от слушалката.
- Ами бих казал.
- Трябва да отидеш до Кренвирший Четвърти велики да му предадеш плановете.- чу се звук наподобяващ звука, който бива издаван след изяждане на 8 порций чорбаджийски боб от Планетата Замя.
- Тръгвам.- Джоро затвори телефона и отново отвори вратата на хладилника да види дали случайно положението не се е променило. Не се беше променило.
***
Един ден от небето падна кренвирш. Но не обикновен кренвирш, а малко по- жив от тези, които попринцип виждаме. Туристите на Аристон от системата Дае му платиха за да се снимат с него. Малко хора могат да покажат да децата си своя снимка с жив кренвирш. Та, той стана атракция. Печелеше добри пари, а после ги вложи в бизнес с дрехи. Тък като повечето разумни същества имат навика да се обличат , бизнесът му потръгна. Скоро той притежаваше цяла планета. Да, бизнеса с дрехи е доста печеливш. И почна изследвания. След доста неуспешни опита, той успя да създаде друг жив кренвирш. И още после още един. И още един. И това се повтаря около 343242 пъти. Скоро имаше цяла армия и тръгна да завладява космоса.
***
- За пръв път ли завладяваш космоса?- попита Авол.
- Ами, да. Всъщност доста често съм си го представял- обясни Кренверший- доста е вълнуващо, а?
- Срам ли те е?-той отговори на въпроси с въпрос.
- От това да завладявам космоса ли?- след като получи кимване в отговор продължи- ами малко. Но знам как става- Кренверший бръкна в хладилника- Уф, пак кренвирши за закуска. Омръзна ми.
- Ами и на мен след осмия път почна някак да ми омръзва- отговори лейтанант Авол.
- Та да си дойдем на думата- продължи кренверша- първо трябва да разполагам с войска. После трябва да завладея вселената.
- Планът ти е добър. Пък и първата стъпка вече е изпълнена.
Автор: axakovec
Глава 1
Космическия кораб зави леко в страни за да избегне ятото космически чайки минаващи срещу му.Корабът беше доста нов модел,обзаведен с 14 различни вида тоалетни и с куп приспособления,чийто принцип можеха да разберат само учените които са преминали през специално обучение.Първо трябваше да изучават 23 години двигателите,тяхните приложения и кои цветове им отиват.След това трябваше да преминат 3 курса,всеки от които продължаващ по 16 години за да научат основните принципи на космическите кораби и основните правила за полет.Още 67 години ,те трябваше да изучават в "МегаГалактическия Институт По Корабопросизвеждане и Корабоиндустрия".Общо-около 120 години,но за жалост никой индивид от хуманоидната раса не бе живял толкова дълго,така че все още никой не знаеше приложенията на купищата приспособления.
От лявата страна беше издраслам с МегаГалактически спрей надпис "Почисти ме".Ятото космически чайки подмина кораба и продължи дискусията си относно неща,които само те разбираха.
Кончита тъкмо изпробваше една от 14-те тоалетни,когато телефонът позвъня.Всъщност Кончита беше мъж,но като бебе беше трудно да му се определи пола,така че беше наречен така.На неговата планета,наречена Мексико,всички взаино си бяха бащи и всеки беше изневерил на всеки с всеки.
-Ало?
-Ало!
-Добър ден.Търся Кончита.
-Ами аз съм.Какво желаете?
-Шестица от тотото и собствена галактика? - кратко мълчание, в очакване на смях явно, но след като шегата не беше оценена, продължение - Е, как да е. Аз съм Иглесио Моралес Де Ла Контой, новият шеф тук. Имаме една поръчка.
-Какво се е случило с Овигер?-запита Кончита,видимо зачуден.
-Отиде в психиатрия.Обуждението му,че е чайка се увеличи до краен предел и един ден той реши да полети.Така де,не се получи.
-И каква е поръчката?-запита Кончита.
-Трябва да занесеш пица номер 66 до Аристанската Галактика.
Кончите всъщност беше разнусвач на пица.Това беше една доста доходна и високоуважавана профения.А пица номер 66 беше наистина доста необичайна пица.Съдържаше почти всичко,което може да ти дойде на ум и почти всичко,което не може да ти дойде на ум.Една от съставките беше планетно ядро,предстяло 2645 години.То придаваше леко пикантен вкус на пицата.
Корабът-доставчик на пица продължи полета си оставяйки синя бразда през пространството през което минеше.Единия от двамата му обитатели изпробваше една от 14-те му тоалетни.
....
Някъде,в някакво място,близо до някаква планета,намираща с в някоя Система в някоя Галактика,която пък на свой ред беше в някаква Вселена,намираща се някъде,летеше кораб на компанията "Мега Пица" Експрес.Единия от общо двамата му обитатели прекарваше неусобено приятно време пред двигателя.
Двигателят беше "Евалдо 2000",действащ на принципа на смесването на материя и наматерия,като така се добиваше енергия,която захранваше всички светлинни източни,апаратура и механизмите на всяка от 14-те тоалетни,намиращи се в кораба.
А въпросното създание беше бивш директор на магазин.Имаше приблизително две ръце,приблизително една глава и приблизително един мозък в който имаше приблизително 0,4 гънки.Сега разботеше за компания за пици,след като от миналата си служба бе изместен от приличащо на бутче същество,което приблизително нямаше ръце,приблизително нямаше глава,имаше приблизително един мозък в който имаше приблизително две гънки.
Двъгателят изпръхтя недоволно.Целия в сажди и други нечистоий и неясен произход бяха покрили космтюма на Рико.Неомъжен,неженен,без деца и с 0,4 гънки на мозъка.Това беше той.
Свиркане се чу от съседното помещение.Рико се изтръска и влезе в стаята.Кончита-неговия колега разглеждаше каталога с пиците,които компания им предлагаше.
-Какво има?запита Рико,възмутен от това,че са му прекъснали нечистото занимание.
Кочита отлепи поглед от каталога-Имеме поръчка за пица номер 66.
Пицата стуваше приблизително колкото 2,3 галактики.Досега никой не си я беше поръчвал,поради леко голямата й цена.
-Я подай да погледна-и Рико грабна каталога от ръцете на Кончита.
Пица номер 66.
Състав-непредсказуем,нереагиращ на физическо насилие.
Съдържание-Червен гущер,зелен гущер,двуглав Елонски гущер,неспокоен гущер,гущер,страдащ от настинка и много други тайна съставки,включващи още 232432432 вида гущери.
Начин на употреба-Ядете го.
Начин на съхранение-Да се съхранява на място,което съществува.
Бележка-Никой досега не си е поръчвал.
***
Пица номер 54
Състав-вкусен.
Съдържание-Вкусни неща.
Начин на употреба-Наслаждавате се на вкусната пица,съдържаща вкусни неща.
Начин на съхранение-Да се съхранява.
Бележка-Вкусна е.
Пица номер 55
Съдържание-Бахур с магданоз,бахур със сол,бахур с бахур,тесто,бахур.
Начин на употреба-Бахур
Начин на съхранение-Да се съхранява на сухо,тъмно и мокро място.
Бележка-Бахура е полезен за сърцето и ушите.За здраво сърце и здрави уши - яжте бахур.
Пица номер 56
Съдържание-това,което се съдържа в нея
Начин на употреба-чрез употребяване
Начин на съхранение-Да се съхранява на известно разстояние от триглави ухидни плъхове.
Бележка-Триглавите ухудни плъхове обожават тази пица ,но всъщност на тях не им е известно,че тя съдържа тяхни сънародници.Това е вид канибализъм.
Пица номер 57
Съдържание-Паприка,чушки и човека,който я е сготвил
Начин на съхраниение-както се съхранява пица номер 57
Бележка-пица номер 57 е пица номер 57.
Глава 2
HRk0+So4LSt+8934H679-9UU+(-HReSSt)-Iu,което буквено можеше да се изрази като "Кренвирш".Ако поставим върху него 8KKo+9832TrrTt,което буквено може да се изрази като "Кетчуп",попринцип се получава кренвирш,върху,който има кетчуп.Историята познаваше доста случай в който кетчуп бива поставен върху кренвирш и се получава кренвирш върху който има кетчуп.Но понякога се случват случайности,променящи хода на събитията.
***
Веднъж издивид,който ще наречем Друй от планетата Марико16 се заклел и казал:
-Нека,ако лъжа върху ми да падне метеорит.
Случайноста обаче решила да се изгаври и за 0,5 секудни върху индивида,който ще наречем Друй от планетата Марико16 паднали 90312 метеорита.Това на практика е невъзможно,но на практика се е случило.
***
Ако в дясната си ръка държим кренвирш,казваме се Рико и поставяме кетчуп върху кренвирша със скорост 1,6см за секунда,като на всяка 3,23 секунда поставяме по 1,76см за секунда,може да се случи нещо леко различаващо се от това да се получи кренвирш с кетчуп.
-РикООооООо-вика прониза въздуха-Нуждая се от тоалетна хартия!
Рико се изправи,сложи кренвирша с който си прекарваше приятно време на масата,грабна руло тоалетна хартия от хладилната инсталация и се затича да помогне на своя приятел ,изпаднал в неприятност.Поради необичайните обстоятелства от скороста на спиване на кетчупа и още няколко условия и величини ,в кренвирша се зароди нещо,което можеше да бъде наречено "разум".Той отвори очи.
***
Тъй като доста рядко,достатъчно рядко за да бъде казано никога,се случва кренвирш да оживее,учените не познават добре нравите на тези създания.Всъщност кренвершите изпитват страх от тоалетни,който можем да наречем страх от тоалетни.Едва ли ще видите кренвирш да бяга от тоалетна,но това се дължи на липсата им на крака и разум.
Глава 3
Рико погледна ужасено кексчето.Някой беше отхапал от него.В следващия момент беше притиснал Кончита в стената и беше допрял салфетка в гърлото му.
-Ти ли беше?
-Смяташ да ме заколиш със салфетка ли?-почна да се смее Кончита.
-Да.-По физиономията му личеше,че не се шегува.
***
През 2032 в земни години учените бяха провели експеримент с който да докажат,че със салфетка може да бъде прерязано гърло.Но стигнаха до извода това отнема приблизително 9 човешки живота,така че беше един сравнително рядко използван метод на убийство.
***
-Не бях аз.-По челото му избиха едри какпи пот.
-Тогава кой?-му се развика Рико намръщен.
От съседната стая се чуха стъпки.
Глава 5
Кренвирша затръща хладилника.
- Пак нищо свястно за ядене. Доставчиците не разбраха, че кренвиршите не обичат да ядат кренвирши. Е, надениците са друго нещо.
Телефонът му извъня.
- Ало?
- Ало!
- Гонжо ти ли си?- се чу от слушалката.
- Ами бих казал.
- Трябва да отидеш до Кренвирший Четвърти велики да му предадеш плановете.- чу се звук наподобяващ звука, който бива издаван след изяждане на 8 порций чорбаджийски боб от Планетата Замя.
- Тръгвам.- Джоро затвори телефона и отново отвори вратата на хладилника да види дали случайно положението не се е променило. Не се беше променило.
***
Един ден от небето падна кренвирш. Но не обикновен кренвирш, а малко по- жив от тези, които попринцип виждаме. Туристите на Аристон от системата Дае му платиха за да се снимат с него. Малко хора могат да покажат да децата си своя снимка с жив кренвирш. Та, той стана атракция. Печелеше добри пари, а после ги вложи в бизнес с дрехи. Тък като повечето разумни същества имат навика да се обличат , бизнесът му потръгна. Скоро той притежаваше цяла планета. Да, бизнеса с дрехи е доста печеливш. И почна изследвания. След доста неуспешни опита, той успя да създаде друг жив кренвирш. И още после още един. И още един. И това се повтаря около 343242 пъти. Скоро имаше цяла армия и тръгна да завладява космоса.
***
- За пръв път ли завладяваш космоса?- попита Авол.
- Ами, да. Всъщност доста често съм си го представял- обясни Кренверший- доста е вълнуващо, а?
- Срам ли те е?-той отговори на въпроси с въпрос.
- От това да завладявам космоса ли?- след като получи кимване в отговор продължи- ами малко. Но знам как става- Кренверший бръкна в хладилника- Уф, пак кренвирши за закуска. Омръзна ми.
- Ами и на мен след осмия път почна някак да ми омръзва- отговори лейтанант Авол.
- Та да си дойдем на думата- продължи кренверша- първо трябва да разполагам с войска. После трябва да завладея вселената.
- Планът ти е добър. Пък и първата стъпка вече е изпълнена.
Абонамент за:
Публикации (Atom)